Нямо

 Пострадала...

Ранена тежко...

Не съм!

Залъгвам се!

Усмихвам се!

Щастлива

наричам се...

Падам,

затъвам в калта,

изправям се,

спъвам се пак!

Сама!

От страх

да не нараня!

Рискувам

когато си тръгвам...

Надежди

невложени,

скитат се,

затъват в прах

и стареят си...

Тъмно е

в средата

на лъча светлина.

Караш ме да се лутам

между „аз"

и аз...

Помощ,

нечакана,

разкрива прозрението,

че страдам,

защото губя себе си.

Или няма я

онази, твоята

съвършена мечта.

Пълна с недостатъци

тегне,

мъчи се сама.

Израства морално.

Убива миналите неща.

Крачката днес

е уверена,

а сърцето...

Не, не пази спомена!

„Преди" не е товар,

аз знам,

аз знам!

Толкова съм сигурна...

Толкова искрена!

Мълча...

Красиво мълча,

за да пиша.

Да е на моята!

Думите...

Ах, думите...

Де да бях няма...