6.11.2008 г., 11:59

Нямо

817 0 1
 

 

 Пострадала...

Ранена тежко...

Не съм!

Залъгвам се!

Усмихвам се!

Щастлива

наричам се...

Падам,

затъвам в калта,

изправям се,

спъвам се пак!

Сама!

От страх

да не нараня!

Рискувам

когато си тръгвам...

Надежди

невложени,

скитат се,

затъват в прах

и стареят си...

Тъмно е

в средата

на лъча светлина.

Караш ме да се лутам

между „аз"

и аз...

Помощ,

нечакана,

разкрива прозрението,

че страдам,

защото губя себе си.

Или няма я

онази, твоята

съвършена мечта.

Пълна с недостатъци

тегне,

мъчи се сама.

Израства морално.

Убива миналите неща.

Крачката днес

е уверена,

а сърцето...

Не, не пази спомена!

„Преди" не е товар,

аз знам,

аз знам!

Толкова съм сигурна...

Толкова искрена!

Мълча...

Красиво мълча,

за да пиша.

Да е на моята!

Думите...

Ах, думите...

Де да бях няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...