7 янв. 2010 г., 10:16

Нюанси

747 0 7

Нюанси от бленувани видения,
а може би съмнителни прозрения
докосват пак душите ни лежерно
и търсейки спокойствие безмерно,
решаващо робуваме на истини,
прегърнали душите си подтиснати...

Нюанси от пропукани съмнения,
останали от ретроградни мнения,
ни карат да се чувстваме изписани,
а всъщност на контури сме орисани
и търсим цвят да върнем красотата,
погубена без жал от...  суетата...

Нюанси от съдбовни прегрешения,
останали от глупави решения
за нужди, тъй погрешно изтълкувани,
от нормите житейски продиктувани...
поробиха ни в собствените лудости,
прикрили се зад маските си...  блудности...

Нюанси от надежди недокоснати
по пътища от болките ни...  проснати
ни карат да се молим за спасения,
и търсейки последни въжделения,
душите си във цвят да изрисуваме
и будни... СВОЯ сън да досънуваме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дида Христозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми стихът. И не притеснявай от даскалските маниери, когато на тебе ти е хубаво.
  • Поздрави за стихотворението ти! Аз, както някой преди мен беше казал, чета със сърцето си. Нещата ти му харесват. Хубав ден!
  • Нидей, пор фавор.
  • Ох, Тошееееееееее...сега и дактилни рими....Ще си подам оставката, усещам ))))))
  • Доста мъдро звучи. Това, което разбрах, ми хареса. За това, което не разбрах, няма как да се произнеса. (Ако всички рими бяха дактилни щеше да е много сладко )

    Не зная кой е професионален поет, но Андромаха е професионална коментаторка.

    Така че и двете обирате по една шестица

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...