7.01.2010 г., 10:16

Нюанси

741 0 7

Нюанси от бленувани видения,
а може би съмнителни прозрения
докосват пак душите ни лежерно
и търсейки спокойствие безмерно,
решаващо робуваме на истини,
прегърнали душите си подтиснати...

Нюанси от пропукани съмнения,
останали от ретроградни мнения,
ни карат да се чувстваме изписани,
а всъщност на контури сме орисани
и търсим цвят да върнем красотата,
погубена без жал от...  суетата...

Нюанси от съдбовни прегрешения,
останали от глупави решения
за нужди, тъй погрешно изтълкувани,
от нормите житейски продиктувани...
поробиха ни в собствените лудости,
прикрили се зад маските си...  блудности...

Нюанси от надежди недокоснати
по пътища от болките ни...  проснати
ни карат да се молим за спасения,
и търсейки последни въжделения,
душите си във цвят да изрисуваме
и будни... СВОЯ сън да досънуваме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дида Христозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми стихът. И не притеснявай от даскалските маниери, когато на тебе ти е хубаво.
  • Поздрави за стихотворението ти! Аз, както някой преди мен беше казал, чета със сърцето си. Нещата ти му харесват. Хубав ден!
  • Нидей, пор фавор.
  • Ох, Тошееееееееее...сега и дактилни рими....Ще си подам оставката, усещам ))))))
  • Доста мъдро звучи. Това, което разбрах, ми хареса. За това, което не разбрах, няма как да се произнеса. (Ако всички рими бяха дактилни щеше да е много сладко )

    Не зная кой е професионален поет, но Андромаха е професионална коментаторка.

    Така че и двете обирате по една шестица

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...