Jan 7, 2010, 10:16 AM

Нюанси

742 0 7

Нюанси от бленувани видения,
а може би съмнителни прозрения
докосват пак душите ни лежерно
и търсейки спокойствие безмерно,
решаващо робуваме на истини,
прегърнали душите си подтиснати...

Нюанси от пропукани съмнения,
останали от ретроградни мнения,
ни карат да се чувстваме изписани,
а всъщност на контури сме орисани
и търсим цвят да върнем красотата,
погубена без жал от...  суетата...

Нюанси от съдбовни прегрешения,
останали от глупави решения
за нужди, тъй погрешно изтълкувани,
от нормите житейски продиктувани...
поробиха ни в собствените лудости,
прикрили се зад маските си...  блудности...

Нюанси от надежди недокоснати
по пътища от болките ни...  проснати
ни карат да се молим за спасения,
и търсейки последни въжделения,
душите си във цвят да изрисуваме
и будни... СВОЯ сън да досънуваме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дида Христозова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми стихът. И не притеснявай от даскалските маниери, когато на тебе ти е хубаво.
  • Поздрави за стихотворението ти! Аз, както някой преди мен беше казал, чета със сърцето си. Нещата ти му харесват. Хубав ден!
  • Нидей, пор фавор.
  • Ох, Тошееееееееее...сега и дактилни рими....Ще си подам оставката, усещам ))))))
  • Доста мъдро звучи. Това, което разбрах, ми хареса. За това, което не разбрах, няма как да се произнеса. (Ако всички рими бяха дактилни щеше да е много сладко )

    Не зная кой е професионален поет, но Андромаха е професионална коментаторка.

    Така че и двете обирате по една шестица

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...