Синьото небе сега над мене е.
 Такова бе преди... когато бях дете
 
 Вятърът вее в лицето ми.
 Нека брули... да разкъса и последната дрипа.

 Това, което държах и ще държа...
 Всичко... изчезва без помен и няма следа...
 
 Тъжно е... сълзите солени са...
 А някак си... някак си е смешно.

 Никога не съм се чувствал... толкова... извън.
 Това, което ще бъде... ще бъде...

 През всичките тези години и спомени...
 Пътуваме към Края... в Светлината...