__FREEMAN__ (Николай) __FREEMAN__ (Николай)
79
2.05.2007 г., 9:27

Обединяване

1K 0 1

 Синьото небе сега над мене е.
 Такова бе преди... когато бях дете
 
 Вятърът вее в лицето ми.
 Нека брули... да разкъса и последната дрипа.


 Това, което държах и ще държа...
 Всичко... изчезва без помен и няма следа...
 
 Тъжно е... сълзите солени са...
 А някак си... някак си е смешно.

 Никога не съм се чувствал... толкова... извън.
 Това, което ще бъде... ще бъде...

 През всичките тези години и спомени...
 Пътуваме към Края... в Светлината...
   
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9