Синьото небе сега над мене е.
Такова бе преди... когато бях дете
Вятърът вее в лицето ми.
Нека брули... да разкъса и последната дрипа.
Това, което държах и ще държа...
Всичко... изчезва без помен и няма следа...
Тъжно е... сълзите солени са...
А някак си... някак си е смешно.
Никога не съм се чувствал... толкова... извън.
Това, което ще бъде... ще бъде...
През всичките тези години и спомени...
Пътуваме към Края... в Светлината...
© Николай All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
