__FREEMAN__ (Николай) __FREEMAN__ (Николай)
79
May 2, 2007, 9:27 AM

Обединяване

  Poetry
1K 0 1

 Синьото небе сега над мене е.
 Такова бе преди... когато бях дете
 
 Вятърът вее в лицето ми.
 Нека брули... да разкъса и последната дрипа.


 Това, което държах и ще държа...
 Всичко... изчезва без помен и няма следа...
 
 Тъжно е... сълзите солени са...
 А някак си... някак си е смешно.

 Никога не съм се чувствал... толкова... извън.
 Това, което ще бъде... ще бъде...

 През всичките тези години и спомени...
 Пътуваме към Края... в Светлината...
   
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0