May 2, 2007, 9:27 AM

Обединяване

  Poetry
1K 0 1

 Синьото небе сега над мене е.
 Такова бе преди... когато бях дете
 
 Вятърът вее в лицето ми.
 Нека брули... да разкъса и последната дрипа.


 Това, което държах и ще държа...
 Всичко... изчезва без помен и няма следа...
 
 Тъжно е... сълзите солени са...
 А някак си... някак си е смешно.

 Никога не съм се чувствал... толкова... извън.
 Това, което ще бъде... ще бъде...

 През всичките тези години и спомени...
 Пътуваме към Края... в Светлината...
   
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...