Синьото небе сега над мене е.
Такова бе преди... когато бях дете
Вятърът вее в лицето ми.
Нека брули... да разкъса и последната дрипа.
Това, което държах и ще държа...
Всичко... изчезва без помен и няма следа...
Тъжно е... сълзите солени са...
А някак си... някак си е смешно.
Никога не съм се чувствал... толкова... извън.
Това, което ще бъде... ще бъде...
През всичките тези години и спомени...
Пътуваме към Края... в Светлината...