2 may 2007, 9:27

Обединяване

Poesía

1K 0 1

Синьото небе сега над мене е.
Такова бе преди... когато бях дете

Вятърът вее в лицето ми.
Нека брули... да разкъса и последната дрипа.

Това, което държах и ще държа...
Всичко... изчезва без помен и няма следа...

Тъжно е... сълзите солени са...
А някак си... някак си е смешно.

Никога не съм се чувствал... толкова... извън.
Това, което ще бъде... ще бъде...

През всичките тези години и спомени...
Пътуваме към Края... в Светлината...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petrokam (Петър Варчев)

Много психиделично

2007-05-24T14:51:39+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0