2 may 2007, 9:27

Обединяване

Poesía

1K 0 1

Синьото небе сега над мене е.
Такова бе преди... когато бях дете

Вятърът вее в лицето ми.
Нека брули... да разкъса и последната дрипа.

Това, което държах и ще държа...
Всичко... изчезва без помен и няма следа...

Тъжно е... сълзите солени са...
А някак си... някак си е смешно.

Никога не съм се чувствал... толкова... извън.
Това, което ще бъде... ще бъде...

През всичките тези години и спомени...
Пътуваме към Края... в Светлината...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petrokam (Петър Варчев)

Много психиделично

2007-05-24T14:51:39+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0