2 may 2007, 9:27

Обединяване

Poesía

1K 0 1

Синьото небе сега над мене е.
Такова бе преди... когато бях дете

Вятърът вее в лицето ми.
Нека брули... да разкъса и последната дрипа.

Това, което държах и ще държа...
Всичко... изчезва без помен и няма следа...

Тъжно е... сълзите солени са...
А някак си... някак си е смешно.

Никога не съм се чувствал... толкова... извън.
Това, което ще бъде... ще бъде...

През всичките тези години и спомени...
Пътуваме към Края... в Светлината...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petrokam (Петър Варчев)

Много психиделично

2007-05-24T14:51:39+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0