29 нояб. 2011 г., 11:50

Обещание

904 0 0

Не ти се сърдя, аз съм си виновна,

поредният урок е само този.

Аз търсих красота в пробита стомна,

която се оказа после грозна.

И може би защото съм наивна,

сега отново раните си ближа.

Но обещавам аз да съм различна -

да хвърля първа камъка по ближния.

Да бъда непринудено сурова

и падналия грубо да подмина,

да търся само своята изгода,

да взимам само и да си отивам.

Да бъда като всички други хора,

които могат само да раняват.

Не ти се сърдя, зная, че го мога.

Да стана като теб ти обещавам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...