29.11.2011 г., 11:50

Обещание

900 0 0

Не ти се сърдя, аз съм си виновна,

поредният урок е само този.

Аз търсих красота в пробита стомна,

която се оказа после грозна.

И може би защото съм наивна,

сега отново раните си ближа.

Но обещавам аз да съм различна -

да хвърля първа камъка по ближния.

Да бъда непринудено сурова

и падналия грубо да подмина,

да търся само своята изгода,

да взимам само и да си отивам.

Да бъда като всички други хора,

които могат само да раняват.

Не ти се сърдя, зная, че го мога.

Да стана като теб ти обещавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...