Nov 29, 2011, 11:50 AM

Обещание

  Poetry
895 0 0

Не ти се сърдя, аз съм си виновна,

поредният урок е само този.

Аз търсих красота в пробита стомна,

която се оказа после грозна.

И може би защото съм наивна,

сега отново раните си ближа.

Но обещавам аз да съм различна -

да хвърля първа камъка по ближния.

Да бъда непринудено сурова

и падналия грубо да подмина,

да търся само своята изгода,

да взимам само и да си отивам.

Да бъда като всички други хора,

които могат само да раняват.

Не ти се сърдя, зная, че го мога.

Да стана като теб ти обещавам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...