21 окт. 2008 г., 09:29

Обесих си небето (Простен си...) 

  Поэзия » Другая
5.0 / 15
1336 0 17

Обесих си небето

(Простен си...)

 

Обесих си небето.

Че любов

не искаше да дава

на звездите.

И само онзи –

твоят благослов

преспиваше

на кръстопътя

със мъглите.

А те забременяваха

с тъга.

Но все по-ялови

оставаха.

Не раждаха.

А техните деца

научиха ме

онемяла да оставам.

Научиха ме

да крада слънца.

И с прогорени струни

да ги връзвам.

За зимата.

По цигански

да спя –

със ножа в пазвата.

Набързо.

Отвсякъде ме гонеха.

С луни,

извити злобно като

ятагани.

И днес почти

не ми останаха

очи.

Във мен

най-тихата ми мъка

се е свряла.

И днес почти

не ми останаха

мечти...

Във тъмното

небето си обесих...

До смъртния ми одър

се поспри.

Без страх, безпътен

приближи – простен си,

грешнико!

Простен си!...

© Елмира Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »