Heart_of_Fire (Елмира Митева)
108 905
Oct 21, 2008, 9:29 AM

Обесих си небето (Простен си...) 

  Poetry » Other
1246 0 17

Обесих си небето

(Простен си...)

 

Обесих си небето.

Че любов

не искаше да дава

на звездите.

И само онзи –

твоят благослов

преспиваше

на кръстопътя

със мъглите.

А те забременяваха

с тъга.

Но все по-ялови

оставаха.

Не раждаха.

А техните деца

научиха ме

онемяла да оставам.

Научиха ме

да крада слънца.

И с прогорени струни

да ги връзвам.

За зимата.

По цигански

да спя –

със ножа в пазвата.

Набързо.

Отвсякъде ме гонеха.

С луни,

извити злобно като

ятагани.

И днес почти

не ми останаха

очи.

Във мен

най-тихата ми мъка

се е свряла.

И днес почти

не ми останаха

мечти...

Във тъмното

небето си обесих...

До смъртния ми одър

се поспри.

Без страх, безпътен

приближи – простен си,

грешнико!

Простен си!...

© Елмира Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??