Обесиха поета
Обесиха поета. Днес. По здрач.
Въже, тълпа, площад и врява.
Той бе добър въжеиграч –
умееше да заблуждава.
Той бе добър плувец дори.
И много пъти бе изплувал
над хорски доноси, сплетни –
моретата сам бе вълнувал.
Не помня колко издържа
преди сърцето да пропише.
Но щом звездата му изгря,
му спуснаха въжето свише.
И го обесиха. Тълпа.
Събра се. Речи произнесе.
Но стиховете не можа
вън на площада да обеси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Господинова Все права защищены
