Обесиха поета. Днес. По здрач.
Въже, тълпа, площад и врява.
Той бе добър въжеиграч –
умееше да заблуждава.
Той бе добър плувец дори.
И много пъти бе изплувал
над хорски доноси, сплетни –
моретата сам бе вълнувал.
Не помня колко издържа
преди сърцето да пропише.
Но щом звездата му изгря,
му спуснаха въжето свише.
И го обесиха. Тълпа.
Събра се. Речи произнесе.
Но стиховете не можа
вън на площада да обеси.
© Нели Господинова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
