Обесиха поета. Днес. По здрач.
Въже, тълпа, площад и врява.
Той бе добър въжеиграч –
умееше да заблуждава.
Той бе добър плувец дори.
И много пъти бе изплувал
над хорски доноси, сплетни –
моретата сам бе вълнувал.
Не помня колко издържа
преди сърцето да пропише.
Но щом звездата му изгря,
му спуснаха въжето свише.
И го обесиха. Тълпа.
Събра се. Речи произнесе.
Но стиховете не можа
вън на площада да обеси.
© Нели Господинова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
