nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
Jul 24, 2015, 12:01 AM  

Обесиха поета 

  Poetry » Other
1240 5 11

 

Обесиха поета. Днес. По здрач.

Въже, тълпа, площад и врява.

Той бе добър въжеиграч –

умееше да заблуждава.

 

Той бе добър плувец дори.

И много пъти бе изплувал

над хорски доноси, сплетни –

моретата сам бе вълнувал.

 

Не помня колко издържа

преди сърцето да пропише.

Но щом звездата му изгря,

му спуснаха въжето свише.

 

И го обесиха. Тълпа.

Събра се. Речи произнесе.

Но стиховете не можа

вън на площада да обеси.

 

© Нели Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И пак се върнах тук. И помълчах...
  • Браво!
  • Много хубаво! Поздрав, Нели!
  • !!!
  • Истината си е истина, колкото и хора да избесим. Прекрасен стих!
  • Браво!
  • Дали защото бе добър
    (или защото им прости)?
    Не му простиха,че изпъквайки
    над другите се извиси.

    С възхищение ръкопляскам,Нели!
  • Харесах, Нели!Много силно! поета може да бъде обесен, застрелян, отровен, но стиховете му не могат! Те остават!Това е предимството на поетите и поетесите! Харесах и оценявам!Поздрави от мен!!
  • Браво, Нели! Винаги през вековете тези, които са казвали истините са били бесени, изгаряни, убивани, прекършвани...Истината никога не е била добре дошла!
  • Такава творба не се коментира-съпреживява се!
  • Браво, Нели! Великолепно и ясно стихотворение, маркиращо безапелационно точно релацията Поет - тълпа! Поздравление и най-висока оценка за поезията тук.

    П.П. "Масите са като нулите - те не могат да станат число, ако пред тях не застане критически мислещата единица!" /Шопенхауер/
Random works
: ??:??