Обесиха поета

Обесиха поета. Днес. По здрач.

Въже, тълпа, площад и врява.

Той бе добър въжеиграч –

умееше да заблуждава.

Той бе добър плувец дори.

И много пъти бе изплувал

над хорски доноси, сплетни –

моретата сам бе вълнувал.

Не помня колко издържа

преди сърцето да пропише.

Но щом звездата му изгря,

му спуснаха въжето свише.

И го обесиха. Тълпа.

Събра се. Речи произнесе.

Но стиховете не можа

вън на площада да обеси.