Обесиха поета. Днес. По здрач.
Въже, тълпа, площад и врява.
Той бе добър въжеиграч –
умееше да заблуждава.
Той бе добър плувец дори.
И много пъти бе изплувал
над хорски доноси, сплетни –
моретата сам бе вълнувал.
Не помня колко издържа
преди сърцето да пропише.
Но щом звездата му изгря,
му спуснаха въжето свише.
И го обесиха. Тълпа.
Събра се. Речи произнесе.
Но стиховете не можа
вън на площада да обеси.
© Нели Господинова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
