Обесиха поета
Обесиха поета. Днес. По здрач.
Въже, тълпа, площад и врява.
Той бе добър въжеиграч –
умееше да заблуждава.
Той бе добър плувец дори.
И много пъти бе изплувал
над хорски доноси, сплетни –
моретата сам бе вълнувал.
Не помня колко издържа
преди сърцето да пропише.
Но щом звездата му изгря,
му спуснаха въжето свише.
И го обесиха. Тълпа.
Събра се. Речи произнесе.
Но стиховете не можа
вън на площада да обеси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
