2 апр. 2023 г., 20:21

Обездушаване

697 2 1

Дали трагедията времето ще заличи,

звяр освирепял човекът да убие?

А хората блуждаят със затворени очи,

нечуващи врагът как разярено вие.

 

Обърканите ценности обездушават,

навлизаме в опасната пътека.

Щом с приоритет животните се защитават,

не губим ли човешкото в човека?

 

Прахта остава ням свидетел на смъртта,

запаметила ужаса на женските очи.

След като осъмне притъмняла утринта,

от кучета разкъсаното тяло няма да мълчи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво написано!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...