2 abr 2023, 20:21

Обездушаване

  Poesía
695 2 1

Дали трагедията времето ще заличи,

звяр освирепял човекът да убие?

А хората блуждаят със затворени очи,

нечуващи врагът как разярено вие.

 

Обърканите ценности обездушават,

навлизаме в опасната пътека.

Щом с приоритет животните се защитават,

не губим ли човешкото в човека?

 

Прахта остава ням свидетел на смъртта,

запаметила ужаса на женските очи.

След като осъмне притъмняла утринта,

от кучета разкъсаното тяло няма да мълчи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво написано!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...