Дали трагедията времето ще заличи,
звяр освирепял човекът да убие?
А хората блуждаят със затворени очи,
нечуващи врагът как разярено вие.
Обърканите ценности обездушават,
навлизаме в опасната пътека.
Щом с приоритет животните се защитават,
не губим ли човешкото в човека?
Прахта остава ням свидетел на смъртта,
запаметила ужаса на женските очи.
След като осъмне притъмняла утринта,
от кучета разкъсаното тяло няма да мълчи.
© Мария All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
