5 окт. 2015 г., 11:04

Обгазяване в метрото

488 0 0

Един задник наверно въздъхна,
чак сълза за окото ме хвана.
Как кажете ми, птица да хвръкне,
щам навярно е ядрен капана.


И започнаха всички да кихат,
носовете да крият под дреха.
Черна дама се хили и пита,
защо се боят от успеха.

 

Ругатни на различни езици,
се изсипаха като лавина.
Тази дама съвсем безразлично,
всички гнусни обиди подмина.

 

Даже седна на цяла редица
от изпразнени бързо седалки.
Да, гаргите също са птици,
но чернеят още от малки.

 

Не мислете, че има расизъм
и омраза към черните хора.
Един обгазен катаклизъм,
ме накара така да говоря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...