Oct 5, 2015, 11:04 AM

Обгазяване в метрото

  Poetry
480 0 0

Един задник наверно въздъхна,
чак сълза за окото ме хвана.
Как кажете ми, птица да хвръкне,
щам навярно е ядрен капана.


И започнаха всички да кихат,
носовете да крият под дреха.
Черна дама се хили и пита,
защо се боят от успеха.

 

Ругатни на различни езици,
се изсипаха като лавина.
Тази дама съвсем безразлично,
всички гнусни обиди подмина.

 

Даже седна на цяла редица
от изпразнени бързо седалки.
Да, гаргите също са птици,
но чернеят още от малки.

 

Не мислете, че има расизъм
и омраза към черните хора.
Един обгазен катаклизъм,
ме накара така да говоря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...