5.10.2015 г., 11:04

Обгазяване в метрото

482 0 0

Един задник наверно въздъхна,
чак сълза за окото ме хвана.
Как кажете ми, птица да хвръкне,
щам навярно е ядрен капана.


И започнаха всички да кихат,
носовете да крият под дреха.
Черна дама се хили и пита,
защо се боят от успеха.

 

Ругатни на различни езици,
се изсипаха като лавина.
Тази дама съвсем безразлично,
всички гнусни обиди подмина.

 

Даже седна на цяла редица
от изпразнени бързо седалки.
Да, гаргите също са птици,
но чернеят още от малки.

 

Не мислете, че има расизъм
и омраза към черните хора.
Един обгазен катаклизъм,
ме накара така да говоря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...