5.10.2015 г., 11:04

Обгазяване в метрото

479 0 0

Един задник наверно въздъхна,
чак сълза за окото ме хвана.
Как кажете ми, птица да хвръкне,
щам навярно е ядрен капана.


И започнаха всички да кихат,
носовете да крият под дреха.
Черна дама се хили и пита,
защо се боят от успеха.

 

Ругатни на различни езици,
се изсипаха като лавина.
Тази дама съвсем безразлично,
всички гнусни обиди подмина.

 

Даже седна на цяла редица
от изпразнени бързо седалки.
Да, гаргите също са птици,
но чернеят още от малки.

 

Не мислете, че има расизъм
и омраза към черните хора.
Един обгазен катаклизъм,
ме накара така да говоря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...