13 апр. 2007 г., 09:04

ОБГРЪЩАНЕ 2

Поэзия

639 0 6

Този път на къде ме отвежда?
Две очи срещу мене летят
и заплетен в тях като в прежда
ме изяжда до свършек света...

Зад гърба ми проскърцва тревога
и сковава до болка страха...
А се гърчи в лавина от огън
притеснената моя луна...

Разпиляла от себе си пръски
да ме пази от крачка встрани,
като кученце малко, да търси
своя път - мойте топли очи...

Обгърнати вече сме с нея
от взаимност допълнени вече...
Над всички летим и се смеем
аз до лунност, а тя до човечност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

AdvIKAR (Иван Радев)

хубаво..много хубаво..

2007-04-22T17:15:41+03:00
seal_69 (Светла)

Чудесен стих!Настина!Браво!!!!

2007-04-13T21:34:23+03:00
laVerde (Мартина)

Прекрасно!

2007-04-13T19:15:49+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много ми хареса, Вальо!!! Поздрави!!!

2007-04-13T11:42:25+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Прекрасно!
Поздрав от мен!

2007-04-13T11:32:14+03:00