valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
13 abr 2007, 9:04

ОБГРЪЩАНЕ 2

  Poesía
638 0 6
Този път на къде ме отвежда?
Две очи срещу мене летят
и заплетен в тях като в прежда
ме изяжда до свършек света...

Зад гърба ми проскърцва тревога
и сковава до болка страха...
А се гърчи в лавина от огън
притеснената моя луна...

Разпиляла от себе си пръски
да ме пази от крачка встрани,
като кученце малко, да търси
своя път - мойте топли очи...

Обгърнати вече сме с нея
от взаимност допълнени вече...
Над всички летим и се смеем
аз до лунност, а тя до човечност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0