valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
Apr 13, 2007, 9:04 AM

ОБГРЪЩАНЕ 2

  Poetry
637 0 6
Този път на къде ме отвежда?
Две очи срещу мене летят
и заплетен в тях като в прежда
ме изяжда до свършек света...

Зад гърба ми проскърцва тревога
и сковава до болка страха...
А се гърчи в лавина от огън
притеснената моя луна...

Разпиляла от себе си пръски
да ме пази от крачка встрани,
като кученце малко, да търси
своя път - мойте топли очи...

Обгърнати вече сме с нея
от взаимност допълнени вече...
Над всички летим и се смеем
аз до лунност, а тя до човечност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0