valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
Apr 13, 2007, 9:04 AM

ОБГРЪЩАНЕ 2

  Poetry
640 0 6
Този път на къде ме отвежда?
Две очи срещу мене летят
и заплетен в тях като в прежда
ме изяжда до свършек света...

Зад гърба ми проскърцва тревога
и сковава до болка страха...
А се гърчи в лавина от огън
притеснената моя луна...

Разпиляла от себе си пръски
да ме пази от крачка встрани,
като кученце малко, да търси
своя път - мойте топли очи...

Обгърнати вече сме с нея
от взаимност допълнени вече...
Над всички летим и се смеем
аз до лунност, а тя до човечност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0