7 июл. 2004 г., 20:52

Обич 1

3.1K 0 1

Аз те чакам, мила моя, с вдъхновение, 

 пак при мен да дойдеш ти 

 и сърцето напява със вълнение: 

 “Ела ме, скъпа, прегърни!” 

 *** 

И за този светъл миг мечтая, 

 моя мила тайнствена любов, 

 и от все сърце го аз желая

в този пуст живот суров! 

 *** 

 И времето не ще измие образа,

 във който съм пленен, 

 а само истински ще се разкрие - 

 искрената обич в мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще си позволя да ти напиша първия куплет, както на мен ми звучи:
    Аз те чакам, мила моя,
    да дойдеш пак при мен.
    И сърцето ми напява:
    "Прегърни ме с нежните ръце!"

    Вторият куплет е напълно излишен.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...