7 июл. 2004 г., 20:52

Обич 1

3.1K 0 1

Аз те чакам, мила моя, с вдъхновение, 

 пак при мен да дойдеш ти 

 и сърцето напява със вълнение: 

 “Ела ме, скъпа, прегърни!” 

 *** 

И за този светъл миг мечтая, 

 моя мила тайнствена любов, 

 и от все сърце го аз желая

в този пуст живот суров! 

 *** 

 И времето не ще измие образа,

 във който съм пленен, 

 а само истински ще се разкрие - 

 искрената обич в мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще си позволя да ти напиша първия куплет, както на мен ми звучи:
    Аз те чакам, мила моя,
    да дойдеш пак при мен.
    И сърцето ми напява:
    "Прегърни ме с нежните ръце!"

    Вторият куплет е напълно излишен.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...