7.07.2004 г., 20:52

Обич 1

3.1K 0 1

Аз те чакам, мила моя, с вдъхновение, 

 пак при мен да дойдеш ти 

 и сърцето напява със вълнение: 

 “Ела ме, скъпа, прегърни!” 

 *** 

И за този светъл миг мечтая, 

 моя мила тайнствена любов, 

 и от все сърце го аз желая

в този пуст живот суров! 

 *** 

 И времето не ще измие образа,

 във който съм пленен, 

 а само истински ще се разкрие - 

 искрената обич в мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще си позволя да ти напиша първия куплет, както на мен ми звучи:
    Аз те чакам, мила моя,
    да дойдеш пак при мен.
    И сърцето ми напява:
    "Прегърни ме с нежните ръце!"

    Вторият куплет е напълно излишен.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...