Аз те чакам, мила моя, с вдъхновение,
пак при мен да дойдеш ти
и сърцето напява със вълнение:
“Ела ме, скъпа, прегърни!”
***
И за този светъл миг мечтая,
моя мила тайнствена любов,
и от все сърце го аз желая
в този пуст живот суров!
***
И времето не ще измие образа,
във който съм пленен,
а само истински ще се разкрие -
искрената обич в мен!
© Пламен Петров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
