18 янв. 2012 г., 22:32

Обич

965 0 2

Аз "обичам те" иска да казвам

и всяка дума

парченце живот да ми взима,

защото любовта, когато е голяма,

тя любимите на смърт проклина.

И няма щастие, няма мъка,

а само чувство -

странно и необяснимо,

няма среща и разлъка,

а само разстояние едно - непреодолимо.

Защото другият е сякаш плът,

откъсната от теб,

но  към него не намираш път -

един до друг стоите, а сте все далеч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Госпожице /или може би госпожо/,
    От години се занимавам с литературна критика и спазвам правилото никога - никога! - да не критикувам даден автор - не съм аз, който ще каже има ли той талант, става ли за писател. Аз критикувам произведенията - в случая едно конкретно стихотворение. Не съм чел други Ваши опуси, но за този повтарям - нивото на поетични инвенции в него не е нито на световно /Еверест/, нито на национално равнище /Черни връх/. Ако имате нещо против баирите край Полски Тръмбеш, готов съм да илюстрирам това ниво с тепетата на Пловдив или баирите край Силистра - стига това да ви прави щастлива.
    В бележката си се надявам онова, което носите в себе си, да е повече от това, което сте показали в стихотворението. Дано е така! Но категорично не приемам обвинението, че говоря и пиша със злоба - не Ви познавам, нямаме какво да делим, няма за какво да Ви завиждам /освен за младостта/. А както твърди Емилия Каменова: "Истината не се казва, за да унищожи някого, тя се изрича, защото не бива да бъде премълчана". Но не всеки, който Ви критикува, Ви мисли злото.
    Желая Ви бъдещи успехи!
  • М-да-а, не е Еверест, и Черни връх не е. Най-много да го докарва на някой баир край Полски Тръмбеш. Онова, което е у теб, е сигурно много повече поезия от това, което предлагаш в сайта. Дано е така, тогава има надежда...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...