18.01.2012 г., 22:32

Обич

961 0 2

Аз "обичам те" иска да казвам

и всяка дума

парченце живот да ми взима,

защото любовта, когато е голяма,

тя любимите на смърт проклина.

И няма щастие, няма мъка,

а само чувство -

странно и необяснимо,

няма среща и разлъка,

а само разстояние едно - непреодолимо.

Защото другият е сякаш плът,

откъсната от теб,

но  към него не намираш път -

един до друг стоите, а сте все далеч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Госпожице /или може би госпожо/,
    От години се занимавам с литературна критика и спазвам правилото никога - никога! - да не критикувам даден автор - не съм аз, който ще каже има ли той талант, става ли за писател. Аз критикувам произведенията - в случая едно конкретно стихотворение. Не съм чел други Ваши опуси, но за този повтарям - нивото на поетични инвенции в него не е нито на световно /Еверест/, нито на национално равнище /Черни връх/. Ако имате нещо против баирите край Полски Тръмбеш, готов съм да илюстрирам това ниво с тепетата на Пловдив или баирите край Силистра - стига това да ви прави щастлива.
    В бележката си се надявам онова, което носите в себе си, да е повече от това, което сте показали в стихотворението. Дано е така! Но категорично не приемам обвинението, че говоря и пиша със злоба - не Ви познавам, нямаме какво да делим, няма за какво да Ви завиждам /освен за младостта/. А както твърди Емилия Каменова: "Истината не се казва, за да унищожи някого, тя се изрича, защото не бива да бъде премълчана". Но не всеки, който Ви критикува, Ви мисли злото.
    Желая Ви бъдещи успехи!
  • М-да-а, не е Еверест, и Черни връх не е. Най-много да го докарва на някой баир край Полски Тръмбеш. Онова, което е у теб, е сигурно много повече поезия от това, което предлагаш в сайта. Дано е така, тогава има надежда...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...