Обич
Обикнах те, когато ме обгърна
на очите ти меката топлина.
В нея потънах и тя ме превърна
във цвете - сякаш бе лъч светлина.
Обичах те през всичките години.
За мен ти беше въздух, огън и вода;
едничката надежда да те имам
бе изконната ми връзка със света.
Обичам те, след толкова години,
ти пак си блян непостижим.
Макар и мислите ти да са с друго име,
ти пак за мен си толкова любим.
Обичам те и винаги ще те обичам.
Когато животът ми започне да изтича
и нямам дъх и светлина в очите,
тогава, може би, ще спра да те обичам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анахид Чальовска Все права защищены
Но само..."Може би"...! Поздрав!
