Пред обичта
времето безсилно се пречупва,
кой ще има сили с нея да се бори,
безбройни хули няма как да я затрупат!
Обичта със корени се ражда,
спуска се от висините с трясък
и след смърти се преражда,
цветът ѝ не потъва в пясък!
Може и да тръгне в трънен поход,
стрели във мрак да я пронизват,
но след това в браздите ѝ дълбоки
ражда се безсмъртната харизма!
Скали и зъбери ще я препречват,
а тя си знае своя път
и няма колебания, пресечки,
в замах зачерква кръстопът!
Грамади злато няма да я купят,
златото за ней не е цена,
богатият каквото и да струпа
не ще да вкуси плод от нейни семена.
Птицата ранена може
да се бори в кървав одър,
тъй обичта и в рани
ще лети към свойто ложе,
възкръснала със белите крила над гроба!
Извира лъч от всеотдаен щит
разперил верните крила,
птицата не знае зид,
в поройна буря в небесата
опъва мощни ветрила!
В градушката на стръмните години
гради живот зашеметяващата пролет
нежни стъпки
творят живот, лети бездънна обич,
струята ѝ няма да премине,
сърцата в нея ще се къпят,
поели път по най-прекрасните мосто́̀ве!
гр. София, 09.04.2017г.
© Димитър Христов Все права защищены