1. Обич

Пред обичта

времето безсилно се пречупва,

кой ще има сили с нея да се бори,

безбройни хули няма как да я затрупат!

Обичта със корени се ражда,

спуска се от висините с трясък

и след смърти се преражда,

цветът ѝ не потъва в пясък!

Може и да тръгне в трънен поход,

стрели във мрак да я пронизват,

но след това в браздите ѝ дълбоки

ражда се безсмъртната харизма!

Скали и зъбери ще я препречват,

а тя си знае своя път

и няма колебания, пресечки,

в замах зачерква кръстопът!

Грамади злато няма да я купят,

златото за ней не е цена,

богатият каквото и да струпа

не ще да вкуси плод от нейни семена.

Птицата ранена може

да се бори в кървав одър,

тъй обичта и в рани

ще лети към свойто ложе,

възкръснала със белите крила над гроба!

Извира лъч от всеотдаен щит

разперил верните крила,

птицата не знае зид,

в поройна буря в небесата

опъва мощни ветрила!

В градушката на стръмните години

гради живот зашеметяващата пролет

нежни стъпки

творят живот, лети бездънна обич,

струята ѝ няма да премине,

сърцата в нея ще се къпят,

поели път по най-прекрасните мосто́̀ве!

гр. София, 09.04.2017г.