6 июл. 2016 г., 14:06  

...Обич наша...

510 1 6

 

...Обич наша...

 

 

Всеки ден плача името ти,

сълзи от това, че те обичам

било то от болка или радост...

 

Всеки път, когато се случи

да сме далеч един от друг

и всичко, което виждаме

е бездна и тъмнина,

 

любовта отново

пътищата ни преплита...,

защото дори отдалече

сме заедно аз и ти в едно...

аз във теб и ти в мен, любов...

 

И сега кажи ми как да дишам?!

Само ти си въздуха ми, тебе дишам...

Само ти спираш дъха ми и го създаваш...

 

Кажи ми как да говоря, сега...?!

Само ти си думите ми и „Обичам те”

единствено могат да продумат те...

 

Кажи ми как да вървя напред сега?

Кажи ми как да летя към небесата...?-

след като ти си моите стъпки и крила...

 

И днес, когато сме тук, където

винаги сме били...

ще разцъфтят пак цветята

в градината ни...

 

Защото за нас разстоянието

не е проблем, който да не можем да разрешим...

и не е пречка, която да не можем да преодолеем...

 

Още усещам как ми липсваше вчера,

какво беше времето ми без теб...,

но те мечтаех и ти беше тук,

 

мечтая те и днес, както всеки ден и всяка нощ

и ти се сбъдна,  сбъдваш се,  любов моя...

и прошепна ми ” И ти ми липсваше любима...”

 

Оттогава целувките ни се прегръщат,

ласките ни се целуват, очите ни се галят,

въздишките полудяват, думите в дела превръщат се...

 

остават на края на света, небето ги запомня,

а то ни вика пак и пак да ни ги припомни...,

но и без това любовта ни...не се забравя...

 

Не може! Тя остава и след безкрая,

безкрайна е, от там откъдето извира....

и от преди това ...просто се обичаме...

 

И днес...вървя прегърната от твоята душа,

летя хваната за ръката от полета на твоите крила...,

и вече мога говоря, но досега

думи и дела нямам, освен за  „Обичам те!”

 

И все още не знам как да дишам...?!

Дишам те, но дъха ми спираш...

Това било да дишаш във вакуум...

 

без той да означава бездна или тъмнина...

може и да е черна дупка, но изпълнена е

със щастие и светлина, безкрайна топлина...!

 

И днес, когато сме тук, където

винаги сме били...,

където сме и ще бъдем...

ще разцъфтят пак цветята

в градината ни...!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...