...Обич наша...
...Обич наша...
Всеки ден плача името ти,
сълзи от това, че те обичам
било то от болка или радост...
Всеки път, когато се случи
да сме далеч един от друг
и всичко, което виждаме
е бездна и тъмнина,
любовта отново
пътищата ни преплита...,
защото дори отдалече
сме заедно аз и ти в едно...
аз във теб и ти в мен, любов...
И сега кажи ми как да дишам?!
Само ти си въздуха ми, тебе дишам...
Само ти спираш дъха ми и го създаваш...
Кажи ми как да говоря, сега...?!
Само ти си думите ми и „Обичам те”
единствено могат да продумат те...
Кажи ми как да вървя напред сега?
Кажи ми как да летя към небесата...?-
след като ти си моите стъпки и крила...
И днес, когато сме тук, където
винаги сме били...
ще разцъфтят пак цветята
в градината ни...
Защото за нас разстоянието
не е проблем, който да не можем да разрешим...
и не е пречка, която да не можем да преодолеем...
Още усещам как ми липсваше вчера,
какво беше времето ми без теб...,
но те мечтаех и ти беше тук,
мечтая те и днес, както всеки ден и всяка нощ
и ти се сбъдна, сбъдваш се, любов моя...
и прошепна ми ” И ти ми липсваше любима...”
Оттогава целувките ни се прегръщат,
ласките ни се целуват, очите ни се галят,
въздишките полудяват, думите в дела превръщат се...
остават на края на света, небето ги запомня,
а то ни вика пак и пак да ни ги припомни...,
но и без това любовта ни...не се забравя...
Не може! Тя остава и след безкрая,
безкрайна е, от там откъдето извира....
и от преди това ...просто се обичаме...
И днес...вървя прегърната от твоята душа,
летя хваната за ръката от полета на твоите крила...,
и вече мога говоря, но досега
думи и дела нямам, освен за „Обичам те!”
И все още не знам как да дишам...?!
Дишам те, но дъха ми спираш...
Това било да дишаш във вакуум...
без той да означава бездна или тъмнина...
може и да е черна дупка, но изпълнена е
със щастие и светлина, безкрайна топлина...!
И днес, когато сме тук, където
винаги сме били...,
където сме и ще бъдем...
ще разцъфтят пак цветята
в градината ни...!
© Лили Вълчева All rights reserved.
