6.07.2016 г., 14:06  

...Обич наша...

500 1 6

 

...Обич наша...

 

 

Всеки ден плача името ти,

сълзи от това, че те обичам

било то от болка или радост...

 

Всеки път, когато се случи

да сме далеч един от друг

и всичко, което виждаме

е бездна и тъмнина,

 

любовта отново

пътищата ни преплита...,

защото дори отдалече

сме заедно аз и ти в едно...

аз във теб и ти в мен, любов...

 

И сега кажи ми как да дишам?!

Само ти си въздуха ми, тебе дишам...

Само ти спираш дъха ми и го създаваш...

 

Кажи ми как да говоря, сега...?!

Само ти си думите ми и „Обичам те”

единствено могат да продумат те...

 

Кажи ми как да вървя напред сега?

Кажи ми как да летя към небесата...?-

след като ти си моите стъпки и крила...

 

И днес, когато сме тук, където

винаги сме били...

ще разцъфтят пак цветята

в градината ни...

 

Защото за нас разстоянието

не е проблем, който да не можем да разрешим...

и не е пречка, която да не можем да преодолеем...

 

Още усещам как ми липсваше вчера,

какво беше времето ми без теб...,

но те мечтаех и ти беше тук,

 

мечтая те и днес, както всеки ден и всяка нощ

и ти се сбъдна,  сбъдваш се,  любов моя...

и прошепна ми ” И ти ми липсваше любима...”

 

Оттогава целувките ни се прегръщат,

ласките ни се целуват, очите ни се галят,

въздишките полудяват, думите в дела превръщат се...

 

остават на края на света, небето ги запомня,

а то ни вика пак и пак да ни ги припомни...,

но и без това любовта ни...не се забравя...

 

Не може! Тя остава и след безкрая,

безкрайна е, от там откъдето извира....

и от преди това ...просто се обичаме...

 

И днес...вървя прегърната от твоята душа,

летя хваната за ръката от полета на твоите крила...,

и вече мога говоря, но досега

думи и дела нямам, освен за  „Обичам те!”

 

И все още не знам как да дишам...?!

Дишам те, но дъха ми спираш...

Това било да дишаш във вакуум...

 

без той да означава бездна или тъмнина...

може и да е черна дупка, но изпълнена е

със щастие и светлина, безкрайна топлина...!

 

И днес, когато сме тук, където

винаги сме били...,

където сме и ще бъдем...

ще разцъфтят пак цветята

в градината ни...!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...