Kalia1117 (Лили Вълчева)
759 2799
6.07.2016 г., 14:06 ч.  

...Обич наша... 

  Поезия » Любовна
323 1 6

 

...Обич наша...

 

 

Всеки ден плача името ти,

сълзи от това, че те обичам

било то от болка или радост...

 

Всеки път, когато се случи

да сме далеч един от друг

и всичко, което виждаме

е бездна и тъмнина,

 

любовта отново

пътищата ни преплита...,

защото дори отдалече

сме заедно аз и ти в едно...

аз във теб и ти в мен, любов...

 

И сега кажи ми как да дишам?!

Само ти си въздуха ми, тебе дишам...

Само ти спираш дъха ми и го създаваш...

 

Кажи ми как да говоря, сега...?!

Само ти си думите ми и „Обичам те”

единствено могат да продумат те...

 

Кажи ми как да вървя напред сега?

Кажи ми как да летя към небесата...?-

след като ти си моите стъпки и крила...

 

И днес, когато сме тук, където

винаги сме били...

ще разцъфтят пак цветята

в градината ни...

 

Защото за нас разстоянието

не е проблем, който да не можем да разрешим...

и не е пречка, която да не можем да преодолеем...

 

Още усещам как ми липсваше вчера,

какво беше времето ми без теб...,

но те мечтаех и ти беше тук,

 

мечтая те и днес, както всеки ден и всяка нощ

и ти се сбъдна,  сбъдваш се,  любов моя...

и прошепна ми ” И ти ми липсваше любима...”

 

Оттогава целувките ни се прегръщат,

ласките ни се целуват, очите ни се галят,

въздишките полудяват, думите в дела превръщат се...

 

остават на края на света, небето ги запомня,

а то ни вика пак и пак да ни ги припомни...,

но и без това любовта ни...не се забравя...

 

Не може! Тя остава и след безкрая,

безкрайна е, от там откъдето извира....

и от преди това ...просто се обичаме...

 

И днес...вървя прегърната от твоята душа,

летя хваната за ръката от полета на твоите крила...,

и вече мога говоря, но досега

думи и дела нямам, освен за  „Обичам те!”

 

И все още не знам как да дишам...?!

Дишам те, но дъха ми спираш...

Това било да дишаш във вакуум...

 

без той да означава бездна или тъмнина...

може и да е черна дупка, но изпълнена е

със щастие и светлина, безкрайна топлина...!

 

И днес, когато сме тук, където

винаги сме били...,

където сме и ще бъдем...

ще разцъфтят пак цветята

в градината ни...!

 

 

 

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърдечно ви благодаря Гатев, Мариана и Лора...!
  • Хареса ми и на мен!
  • Каква чувственост!
  • Харесах!
  • Благодаря ти от сърце, Звездичке! Благодаря че си усетила...
  • Дори "градината ви" да остане без цветя, зимата ще отмине. Обичайте се най-силно през зимата, най-големият студ и най-трудните времена. Разстоянието само засилва обичта и ѝ дава повод да гори още дълго, знам ли, дори до безкрайността и обратно... Харесва ми как винаги имаш думи да опишеш всяка една част от любовта си,всяко едно чувство, а липсата му... Е, усетих я като вихрушка в душата си... Браво!
Предложения
: ??:??