Обич

                                                          Обич

Обич до болка изгаря сърцето.

Любов и страст в огън се превръщат.

В сиянието на зората се запечатва твоя лик.

Магията бушува в мисълта и тялото.

Трепти както въздуха от слънцето.

Следвам те, неотлъчно съм до тебе.

И очакваната близост ме смразява.

В мигът на радост да се спреш

до близкия до теб човек

и очаквания душевен трепет

е на вълните на живота.

Аз тръгвам без теб в утрото свято.

Зората звъни с камбанен звън,

емоцията се връща стократно към теб.

Тръгни с мене и аз ще те следвам,

защото бурята на живота ме кани

в страстните обятия на човека,

който като нишка сребриста

блести в сърцето.