Jan 31, 2016, 5:58 PM

Обич

  Poetry » Love
447 0 0

                                                          Обич

 

 

Обич до болка изгаря сърцето.

Любов и страст в огън се превръщат.

В сиянието на зората се запечатва твоя лик.

Магията бушува в мисълта и тялото.

Трепти както въздуха от слънцето.

Следвам те, неотлъчно съм до тебе.

И очакваната близост ме смразява.

В мигът на радост да се спреш

до близкия до теб човек

и очаквания душевен трепет

е на вълните на живота.

Аз тръгвам без теб в утрото свято.

Зората звъни с камбанен звън,

емоцията се връща стократно към теб.

Тръгни с мене и аз ще те следвам,

защото бурята на живота ме кани

в страстните обятия на човека,

който като нишка сребриста

блести в сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...