7 окт. 2018 г., 15:47

Обич

773 0 0

Обичах те какъвто беше,
обичах те защото видях нещо,
което в другите го няма,
но ти се промени.

Сега си различен,
не си като преди,
говориш зад гърба ми
и мен ме боли.

Страдах и още страдам,
а теб не те боли,
сърцето ти от камък ли е
не разбирам, уви.

Болката голям е е
разбираш ли
ти беше и мен остави
сега оставям те.

Сам си вече разбери
и изобщо не ме лъжи
писна ми от теб разбери
изчезни от живота ми завинаги.

Аз ще те забравя,
забрави ме и ти
така ще бъде най-добре
вече не си ти.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Миланова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...