Oct 7, 2018, 3:47 PM

Обич

  Poetry » Love
774 0 0

Обичах те какъвто беше,
обичах те защото видях нещо,
което в другите го няма,
но ти се промени.

Сега си различен,
не си като преди,
говориш зад гърба ми
и мен ме боли.

Страдах и още страдам,
а теб не те боли,
сърцето ти от камък ли е
не разбирам, уви.

Болката голям е е
разбираш ли
ти беше и мен остави
сега оставям те.

Сам си вече разбери
и изобщо не ме лъжи
писна ми от теб разбери
изчезни от живота ми завинаги.

Аз ще те забравя,
забрави ме и ти
така ще бъде най-добре
вече не си ти.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Миланова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...