7.10.2018 г., 15:47

Обич

768 0 0

Обичах те какъвто беше,
обичах те защото видях нещо,
което в другите го няма,
но ти се промени.

Сега си различен,
не си като преди,
говориш зад гърба ми
и мен ме боли.

Страдах и още страдам,
а теб не те боли,
сърцето ти от камък ли е
не разбирам, уви.

Болката голям е е
разбираш ли
ти беше и мен остави
сега оставям те.

Сам си вече разбери
и изобщо не ме лъжи
писна ми от теб разбери
изчезни от живота ми завинаги.

Аз ще те забравя,
забрави ме и ти
така ще бъде най-добре
вече не си ти.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Миланова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....