Обич
Отново събуждам се, мое любимо момче,
до топлия дъх, равномерно пълзящ по чаршафа.
И времето спира... Макар че зад кадър тече
и тихо гравира челата ни в доблестни шарки.
Поглеждам ти профила, нежно по мъжки скроен
и малко завиждам на този изтънчен оттенък,
докарващ до лудост прегордото его у мен,
но всъщност доказващ, че точно за теб съм родена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
