Отново събуждам се, мое любимо момче,
до топлия дъх, равномерно пълзящ по чаршафа.
И времето спира... Макар че зад кадър тече
и тихо гравира челата ни в доблестни шарки.
Поглеждам ти профила, нежно по мъжки скроен
и малко завиждам на този изтънчен оттенък,
докарващ до лудост прегордото его у мен,
но всъщност доказващ, че точно за теб съм родена.
© Миглена Миткова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
