Отново събуждам се, мое любимо момче,
до топлия дъх, равномерно пълзящ по чаршафа.
И времето спира... Макар че зад кадър тече
и тихо гравира челата ни в доблестни шарки.
Поглеждам ти профила, нежно по мъжки скроен
и малко завиждам на този изтънчен оттенък,
докарващ до лудост прегордото его у мен,
но всъщност доказващ, че точно за теб съм родена.
© Миглена Миткова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
