9 сент. 2022 г., 09:24

Обич

601 2 0


Питаш ме наивно "Що е обич"
А аз сконфузено мълча
И окфордския речник да отвориш
Те чака стопроцентова греда

Как беден е езикът неден
Подсмива се и ти обръща гръб
Ти просто си провал пореден
Не последен, не и пръв

Обич е, когато теб те няма
Не си самичък, в своята глава
Съжителстваш с прекрасна дама
И тя е всичко на света

Обич е да можеш да погледнеш
Във най-желаните очи
И неусетно да потънеш
Чак до удавяне почти

Обич е, щом в тишината
Не се промъква самота
А в топлината на ръката
Усещаш своята душа

Ето, издъних се отново
Пак не можах да обясня
В туй изпитание сурово
Не се умарям да греша

 

И все пак..може би, навярно
Все някой нещо е разбрал
А споменът напомня тайно
Как някога сърцето си е дал

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...