9.09.2022 г., 9:24

Обич

596 2 0


Питаш ме наивно "Що е обич"
А аз сконфузено мълча
И окфордския речник да отвориш
Те чака стопроцентова греда

Как беден е езикът неден
Подсмива се и ти обръща гръб
Ти просто си провал пореден
Не последен, не и пръв

Обич е, когато теб те няма
Не си самичък, в своята глава
Съжителстваш с прекрасна дама
И тя е всичко на света

Обич е да можеш да погледнеш
Във най-желаните очи
И неусетно да потънеш
Чак до удавяне почти

Обич е, щом в тишината
Не се промъква самота
А в топлината на ръката
Усещаш своята душа

Ето, издъних се отново
Пак не можах да обясня
В туй изпитание сурово
Не се умарям да греша

 

И все пак..може би, навярно
Все някой нещо е разбрал
А споменът напомня тайно
Как някога сърцето си е дал

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...