19 февр. 2023 г., 14:21

Обич

614 1 0

Тъга намери пристан в нашите сърца.

В душите ни развихри се торнадо.

Отиде си от нас детенце мъничко-

любимото вълнисто папагалче сладко.

Девет години бяхме все заедно.

Ти пееше и говореше на своя език.

Толкова много ни радваше милото,

толкова умно, красиво и обичливо.

Но ето че дойде денят, когато си отиде... 

И веселата стая тъне в пустота.

Но ти ще бъдеш с нас до края, Ани,

и обичта към тебе ще е жива в нашите сърца!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Биразова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...