Тъга намери пристан в нашите сърца.

В душите ни развихри се торнадо.

Отиде си от нас детенце мъничко-

любимото вълнисто папагалче сладко.

Девет години бяхме все заедно.

Ти пееше и говореше на своя език.

Толкова много ни радваше милото,

толкова умно, красиво и обичливо.

Но ето че дойде денят, когато си отиде... 

И веселата стая тъне в пустота.

Но ти ще бъдеш с нас до края, Ани,

и обичта към тебе ще е жива в нашите сърца!