19.02.2023 г., 14:21

Обич

620 1 0

Тъга намери пристан в нашите сърца.

В душите ни развихри се торнадо.

Отиде си от нас детенце мъничко-

любимото вълнисто папагалче сладко.

Девет години бяхме все заедно.

Ти пееше и говореше на своя език.

Толкова много ни радваше милото,

толкова умно, красиво и обичливо.

Но ето че дойде денят, когато си отиде... 

И веселата стая тъне в пустота.

Но ти ще бъдеш с нас до края, Ани,

и обичта към тебе ще е жива в нашите сърца!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Биразова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....