Тъга намери пристан в нашите сърца.
В душите ни развихри се торнадо.
Отиде си от нас детенце мъничко-
любимото вълнисто папагалче сладко.
Девет години бяхме все заедно.
Ти пееше и говореше на своя език.
Толкова много ни радваше милото,
толкова умно, красиво и обичливо.
Но ето че дойде денят, когато си отиде...
И веселата стая тъне в пустота.
Но ти ще бъдеш с нас до края, Ани,
и обичта към тебе ще е жива в нашите сърца!