19.02.2023 г., 14:21

Обич

617 1 0

Тъга намери пристан в нашите сърца.

В душите ни развихри се торнадо.

Отиде си от нас детенце мъничко-

любимото вълнисто папагалче сладко.

Девет години бяхме все заедно.

Ти пееше и говореше на своя език.

Толкова много ни радваше милото,

толкова умно, красиво и обичливо.

Но ето че дойде денят, когато си отиде... 

И веселата стая тъне в пустота.

Но ти ще бъдеш с нас до края, Ани,

и обичта към тебе ще е жива в нашите сърца!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Биразова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...