Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
30 дек. 2006 г., 00:50

Обич 

  Поэзия
901 0 4
Когато тишината ни разделя
и сме далеч от ласките неделни,
когато сме сами и се преструваме,
че всичко е наред, че не тъгуваме,
когато се опитваме да спорим
със чувствата и разумът говори,
че закъснели сме да се обичаме,
да се желаем и да се заричаме,
когато се прегръщаме във здрача,
усмихваме се, а душите плачат.
И мълчаливо болката преглъщаме,
с тъга към делника суров се връщаме.
Но най-накрая трябва да признаем
това, което тайно вече знаем -
че още след мечтите детски тичаме
и още безнадеждно се обичаме. 

© Нели Вангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??